За мозайката като изкуство и украшение, история

Мозайка представлява жанр от изобразителните изкуства, който използва различни камъчета, плочки, глазура, мраморни или фаянсови плочки и друго подобни материали, всяко в различен цвят, чрез които накрая се прави обща картина. Това е едно от най-старите изкуства, познати на земята – за първи път мозайката се появява през 4000 г. пр. Хр. Използвана е предимно като украса и декорация на внушителните дворци и палати в Месопотамия и Шумера. Тогава са се използвали предимно конуси, изпечени от глина, вклинявани в стената и преди или след това боядисвани предимно в червени и бели цветове. Най-често са се наблюдавали геометрични фигури.

По-късно се разпространява така наречената флорентинска мозайка, която се изработва от малки камъчета. Тя датира до около осми век, като най-внушителните представители на тази техника са асирийския и анадолския дворец Арслан Таш и Гордион. Започват да се появяват също така и флорални орнаменти, които служат за украса на хора, животни и митични същества в древен Коринт. Главните цветове продължават да бъдат червено, бяло и черно.

По-късно започват да се появяват не само мозайки от камъни, но и от цветно стъкло, което внася нова представа за това изкуство със своите красиви и искрящи цветни изображения.

Древният Рим използва мозайките за подови настилки, като предимно са използвали мраморни плочки, а за стените – стъклени. Колкото по-важна е сградата, толкова по-качествена и изискана е била мозайката, макар и тя да е била позната и на по-ниските слоеве на обществото. Една от най-внушителните мозайки е тази в Помпей, изобразяваща война на Иса, която е направена от около половин милиона камъчета.

За разцвет на мозаечното изкуство може да се определи ерата на Византийската империя. Вече се използват много по-малки камъчета, което прави изкуството още по-сложно, но и впечатляващо. Започват да се използват наред с камъчетата и стъклото черупки от миди и морски мекотели, а в Европа се появява и мънистата. Германците са използвали мозайката да украсяват дори мебели.

В България, един от най-добрите примери за мозайка може да се намери в римската вила Армира, за която разказват колегите от Benchtalks.com. Според изследователите, вила „Армира“ е най-богатият частен дворец от римско време, разкрит в днешните български земи. Внушителната двуетажна сграда се простира на площ 2132 кв.м – с панорамна тераса и много помещения (спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, работни дневни за жените, баня и др.). Само на първия етаж помещенията са били 22, ограждащи под формата на буквата П огромен басейн с размери 11х7 м.

Особено ценна е мозайката от господарската спалня, където е изваян портретът на един от собствениците ѝ заедно с двете му деца – единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега у нас. Специален интерес представлява и по-късната мозайка от триклиниума с изображение на Медуза Горгона – символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата.

В Близкия Изток мозайката също не е останала непозната.

Дворци на различни ханове изпъкват с впечатляваща архитектура и красиви мозаечни декорации. Дворецът на хановете в Азербайджан е един от най-впечатляващите архитектурни паметници от осемнадесети век. През втората половина на същия век районът достига до много високо културно развитие, главно поради архитектурните постижения. Всички административни сгради са изобилно украсени с живопис и мозайки, изобразяващи различни сцени на битки, лов, животни, растения, исторически сцени и аграрен живот. Най-честите цветове, които се използват в изтока, са син, червен и златист.

Мозайките във Франция достигат своето най-високо ниво на развитие едва през 18 и 19 в., като предимно са се използвали мъниста и порцелан. В Русия мозайката намира най-голямо приложение в християнските среди.

В днешно време мозайки се правят от най-различни материали – керамика, метал, гранит, камък и други. Най-разпространен обаче е смалтът, който най-често краси интериорните решения на много класически сгради. Стъклото и керамиката също са много широко разпространени в тази сфера на изкуството.

Статията е написана и предоставена от автора на Benchtalks.com

Изображенията предоставени в статията са собственост на Вила Армира